Акумулаторните батерии, известни още като вторични клетки или акумулатори, са вид електрическа батерия, която може да се зарежда, разрежда в товар и да се зарежда многократно. За разлика от първичните клетки, които могат да се използват само веднъж, след като химичните реакции са ги накарали да умрат от вещества, произвеждащи ток, тези вторични клетки могат да бъдат рециклирани чрез зареждане, за да се възстанови способността им за съхранение на енергия. Поради тази функция те са много удобни и рентабилни за използване в неща като мобилни телефони (клетъчни), преносими компютри или електрически превозни средства, които се нуждаят от редовни захранвания.

Технологията за акумулаторни батерии се основава на обратими химически промени, които се случват във всяка клетка. Когато външен електрически ток преминава през клетката по време на зареждане, това кара тези реакции да се обърнат, преобразувайки химическата енергия обратно в разлика в електрическите потенциали между електродите и по този начин я съхраняват като заряд в устройството. При разреждане тази съхранена енергия се отдава отново, за да осигури електричество за свързаните устройства.

Литиево-йонните (Li-ion), никел-металните хидридни (NiMH) и оловно-киселинните батерии са сред най-често използваните видове акумулаторни, тъй като предлагат различни предимства по отношение на производителността и областите на приложение.

Популярността на акумулаторните батерии се е увеличила главно поради техните екологични ползи, както и поради икономическата ефективност. Като позволяват многократна повторна употреба на жизнения цикъл на артикула, те драстично намаляват броя на единиците, които трябва да бъдат произведени и изхвърлени, като по този начин минимизират въздействието върху околната среда, свързано с управлението на отпадъците от отработени клетки. Освен това, като дава възможност на потребителите многократно да зареждат и разреждат такива източници на енергия с течение на времето, това намалява общите разходи, направени от физическите лица или предприятията, като по този начин става по-привлекателна опция, например за съвременни преносими електронни устройства, където те служат не само като първични клетки, но и като резервно захранване, когато е най-необходимо по време на прекъсвания на тока и т.н.